9 мая 2012 г., 18:50

Георгьовденско

1.4K 0 6

 

Гергьовденско

 

„Свети Георги ще помолим

с нас по пътя да върви...“

агънца ще му заколим,

та над нас да се смили.

 

А душите ни тъгуват,

нещо в гърлото горчи...

По небето бавно плуват

бели агнешки души...

 

Chergligan

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Костадин Костадинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, няма да се откажем от месото, Валентине! Мен ме вълнува повече нашето лицемерие и опитите човешки да се облекат в приемливи дрехи всички наши слабости.
    Благодаря за коментарите, Елица , адаш и Наско!
  • Като поезия стихотворението се е получило. И финалната поанта е силна и оригинална. Но тезата, която защитава, е, според мен, несъстоятелна - с какво агнетата са по-заслужили от теленцата, прасенцата, пилетата, патетата, рибките и всичко останало, което слагаме на трапезата? По тая логика светът трябва да стане вегетарианец. Благодаря, но все пак предпочитам агнешкото пред боба!
  • Ха- ха! И аз имам едно такова стихо, дето после да ти се отяде!
  • И аз съм против курбаните...
    Привет!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...