5.05.2009 г., 8:44

Гергьовден

1.7K 0 16

Като тропот в капан.

Като вик до небето.

Като дар от земята за бог.

Носи скръб отзаран.

Вопли  късат сърцето.

И ушите не чуват - амок!

Блеят, страшно в обора -

вън мирише на кръв

и панически блъскат с рога..

чуват стъпки на хора,

вият вълци на стръв:

Светъл празник дошъл е сега!!!

Стар езически бог

вън танцува, на двора.

бие тъпана грозно в зори...

Бърше лакти във кръв,

дар поднасят му хора

щом пропеят трети петли...

И макар Свети Георги

 - Добър Победител

в литургия да славим сега,

стъпва целият в кърви

от дарът езически:

млад агнец, покосен от смъртта...

На колене  за прошка

и в  пламтяща жарава,

изгорили гнева и страха,

молим бог да прости

и агнецът за слава

доизяждаме с мазни усти...

 

Грозен пир! Светъл Празник!

Смъртта и животът!!

Дуализъм!!! Победа и кръв!!!

От зори – чак до заник,

от греха до Голгота -

победил, победените пръв...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...