Герой
Крокодил с крокомобил
в Интернет се появил –
вред сърфирал, вред слухтял
и към полунощ заспал!
"Ще го хвана – мисли Митко, –
появи ли се на плитко!
Ще направя стихоплет,
стегнат здраво ред по ред!
Щом остане без храна,
щом нагълта се с вода,
крокодилът ще излезе –
право в мрежата ще влезе!
Нищо че е хулиган
и че хищник е голям –
само със една ръка
лесно ще го победя!"
Ала там, дълбоко в нета,
нещо мърда, лази, шета,
остри зъби, нокти точи,
иде, гмурка се, клокочи...
Митко, стреснат, се събуди,
мига сънен и се чуди:
уж компютъра изключи,
а кошмарът пак се случи!
Ето, чува шумолене:
няма никакво съмнение,
крокодил ще е това –
в тъмното върти глава,
святкат огнени очи,
щръкват в мрака две уши?!
В миг отгоре на кревата
нещо тупна в тъмнината!
През глава зави се кой? –
Митко, нашият герой!...
А до него, връз юргана,
сладко мъркаше Писана!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
Усмихна ме!
-
Поздрави за стихотворението!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
е голяма сладурана.
С Митко иска да играе,
за компютъра нехае.
Колко думи непознати
има в този стих напет?!
"Стихоплет", "интернет",
наредени ред по ред...
Ала Митко е голям,
ще ги разгадае сам!
Поздрави за Митко и за автора, с усмивка!