7.03.2013 г., 13:17  

Герой

698 0 4

Крокодил с крокомобил

в Интернет се появил –

вред сърфирал, вред слухтял

и към полунощ заспал!

 

"Ще го хвана – мисли Митко, –

появи ли се на плитко!

Ще направя стихоплет,

стегнат здраво ред по ред!

Щом остане без храна,

щом нагълта се с вода,

крокодилът ще излезе –

право в мрежата ще влезе!

Нищо че е хулиган

и че хищник е голям –

само със една ръка

лесно ще го победя!"

 

Ала там, дълбоко в нета,

нещо мърда, лази, шета,

остри зъби, нокти точи,

иде, гмурка се, клокочи...

 

Митко, стреснат, се събуди,

мига сънен и се чуди:

уж компютъра изключи,

а кошмарът пак се случи!

Ето, чува шумолене:

няма никакво съмнение,

крокодил ще е това –

в тъмното върти глава,

святкат огнени очи,

щръкват в мрака две уши?!

В миг отгоре на кревата

нещо тупна в тъмнината!

 

През глава зави се кой? –

Митко, нашият герой!...

А до него, връз юргана,

сладко мъркаше Писана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тази Писана-Мърморана
    е голяма сладурана.
    С Митко иска да играе,
    за компютъра нехае.
    Колко думи непознати
    има в този стих напет?!
    "Стихоплет", "интернет",
    наредени ред по ред...
    Ала Митко е голям,
    ще ги разгадае сам!
    Поздрави за Митко и за автора, с усмивка!
  • Усмихна ме!
  • Поздрави за стихотворението!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...