8.07.2018 г., 11:02

Героят Списаревски

1.3K 0 0

               Героят Списаревски

 

 

Добри летци са – толкова са много...
     Изпълнили са цялото небе ...
Изтрелят си патроните и бягат...
     Те не летят над своята земя!

 

А вчера се разхождах из града
     над който днес изсипват бомби!
Над къщи, над уплашени деца...
      Крещящи, неразбиращи, невинни...

 

Не знаят те за нашата земя!
    Не знаят те за нашите герои!
На Шипка пет са спрели петдесет!
    И тези тук едва ли го разбират...

 

Удариха ме... Точни са... И много...
   Тресе се... всичко се тресе...
За катапулт... и дума да не става...
    Щом ще се мре... Достойно ще се мре!

 

Огромна е машината пред мене...
    Картечницата млъкна без патрони...
Остана ми едно последно средство...
    Прости ми, мамо, казва се „таран“!

 

17:24

07.07.2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манол Манолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...