Любов, разпалена от теб в мен бушува
С пламък ярък, буен и неугасим
Който всеки ден сърцето ми изгаря
И разпалва в мене глад неутолим
Глад за повече и повече от тебе
И за допира на твоите две ръце
Които с нежност ме обгръщат
И стоплят в мен студеното сърце
Глад за усмивката ти, тъй красива
Блеснала на прекрасното лице
Която ярък слънчев лъч извиква
Сред мрачното ми и облачно небе
Глад за очите ти, тъй пъстри и дълбоки
Всякога, гледащи със нежност в мен
Които моето море изпълнено с мечти са
И извор на неспирно вдъхновение за мен
Глад за устните ти меки и тъй вкусни
Изпълващи целувките ти с бурна страст
Които могат всяка болка да отнемат
Заменяйки я с радост и вдъхвайки кураж
И този глад за теб в мен е постоянен
И все по-силен с всеки следващ ден
Защото огънят, който го разпалва
Е и плод на моята любов към теб
© Христо Банов Всички права запазени