7.10.2025 г., 8:57

Гларус

226 0 0

Завря морето синьо

от жега нетърпима.

Брегът – обвит в омара,

приличаше на скара.

Налягали куп хора –

пекат се без умора.

Невръстни, стари, млади –

тен сбират шоколадов.

Ред гърбове, кореми

подлагат дръзновено –

без вилици, самички

да станат наденички.

 

А него вятър гони –

препуска през сезони.

Мечтае за ноември,

от жегите изнервен –

на плажа пуст отрано

със скарите прибрани

да няма „барбекюта“

с размекнати айкюта,

а само шир безбрежна,

спокойна, безметежна.

 

Тъй, без да се усети,

дошла нощ над морето

и прелетните гости,

препечени до кости,

отишли вкупом в кръчми

и станали на бъчви.

Наливат се мърцина

с ракия, джин и вино,

танцуват до премала –

„почиват“, не разбра ли?

 

Не виждат – над водата

изгряла е луната.

Как приказно сребрее!

Прибой как тихо пее

и в струи сладкогласни

как люшка водорасли!

На кея – птица в мрака,

в луната взряна, чака.

Какво ли дири, блудна,

че броди, още будна,

из пясъците тъмни

дорде в Ахтопол съмне?

И гонят се, и скачат –

сияйни ту, ту мрачни,

в ума ѝ мисли луди.

 

В морето – паламуди…

 

16.08.2024

 


 

Стихотворението участва в конкурса „Морето“ 2025 на Сдружение „Лумен“ и не получи награда.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Ноевият саркофаг

Кацнаха на неголямо, оскъдно залесено плато, близо до долното течение на реката, пресичаща един от континентите в Северното полукълбо на планетата. Две трети от повърхността ѝ, за огромно съжаление на ксиротерианците, бяха заети от вода. Корабът им се беше повредил, малко преди да достигнат крайната ...
326

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...