Oct 7, 2025, 8:57 AM

Гларус

  Poetry » Other
225 0 0

Завря морето синьо

от жега нетърпима.

Брегът – обвит в омара,

приличаше на скара.

Налягали куп хора –

пекат се без умора.

Невръстни, стари, млади –

тен сбират шоколадов.

Ред гърбове, кореми

подлагат дръзновено –

без вилици, самички

да станат наденички.

 

А него вятър гони –

препуска през сезони.

Мечтае за ноември,

от жегите изнервен –

на плажа пуст отрано

със скарите прибрани

да няма „барбекюта“

с размекнати айкюта,

а само шир безбрежна,

спокойна, безметежна.

 

Тъй, без да се усети,

дошла нощ над морето

и прелетните гости,

препечени до кости,

отишли вкупом в кръчми

и станали на бъчви.

Наливат се мърцина

с ракия, джин и вино,

танцуват до премала –

„почиват“, не разбра ли?

 

Не виждат – над водата

изгряла е луната.

Как приказно сребрее!

Прибой как тихо пее

и в струи сладкогласни

как люшка водорасли!

На кея – птица в мрака,

в луната взряна, чака.

Какво ли дири, блудна,

че броди, още будна,

из пясъците тъмни

дорде в Ахтопол съмне?

И гонят се, и скачат –

сияйни ту, ту мрачни,

в ума ѝ мисли луди.

 

В морето – паламуди…

 

16.08.2024

 


 

Стихотворението участва в конкурса „Морето“ 2025 на Сдружение „Лумен“ и не получи награда.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Ноевият саркофаг 🇧🇬

Кацнаха на неголямо, оскъдно залесено плато, близо до долното течение на реката, пресичаща един от континентите в Северното полукълбо на планетата. Две трети от повърхността ѝ, за огромно съжаление на ксиротерианците, бяха заети от вода. Корабът им се беше повредил, малко преди да достигнат крайната ...
326

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...