Глас във храма
Приемам на доверие нещата,
които следват моята борба.
Аз вярвам, Боже, горе във звездата,
която бди над моята съдба.
Че тя и вечер над съня будува
и топли покрива на моя дом.
А сутрин тя в очите ми лудува
и ме почерпва често с чаша ром.
И пуска ме по пътя си да тичам,
белязан кришно с тайния нишан.
А аз по пътя крачките си сричам
и чувам глас във храма ми смълчан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
