Приемам на доверие нещата,
които следват моята борба.
Аз вярвам, Боже, горе във звездата,
която бди над моята съдба.
Че тя и вечер над съня будува
и топли покрива на моя дом.
А сутрин тя в очите ми лудува
и ме почерпва често с чаша ром.
И пуска ме по пътя си да тичам,
белязан кришно с тайния нишан.
А аз по пътя крачките си сричам
и чувам глас във храма ми смълчан.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
