19.11.2021 г., 13:13

Гласова поща

899 0 0

Обади ми се, чу  ли, Любов,

чакам те  на старото място!

Аз ли..., добре съм,

но всъщност тревожи ме

липсата ти, без срок…

Взе си всичко

и ето тук… е още по-празно!

 

Знаеш, ли някак без теб

душата е пуста, скована,

а тишината, ах тишината… кънти

като медна камбана.

Зимата трайно дойде,

а в огнището пепел забрава.

Мислите, тревожни коне

галопират…, това им остана.

 

Липсваш ми…, чуй ме Любов!

нежен глас: „Оставете гласова поща!“

Вън вали дъжд,  отдавна готов

да разчисти мъката снощна.

Тъгата на кравайче се сви,

стар припев монотонно напява:

„Нека бъдем сами, нека вън да вали!“

Ех,Любов, какво ни остана…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...