Обади ми се, чу  ли, Любов,

чакам те  на старото място!

Аз ли..., добре съм,

но всъщност тревожи ме

липсата ти, без срок…

Взе си всичко

и ето тук… е още по-празно!

Знаеш, ли някак без теб

душата е пуста, скована,

а тишината, ах тишината… кънти

като медна камбана.

Зимата трайно дойде,

а в огнището пепел забрава.

Мислите, тревожни коне

галопират…, това им остана.

Липсваш ми…, чуй ме Любов!

нежен глас: „Оставете гласова поща!“

Вън вали дъжд,  отдавна готов

да разчисти мъката снощна.

Тъгата на кравайче се сви,

стар припев монотонно напява:

„Нека бъдем сами, нека вън да вали!“

Ех,Любов, какво ни остана…