Nov 19, 2021, 1:13 PM

Гласова поща

  Poetry
900 0 0

Обади ми се, чу  ли, Любов,

чакам те  на старото място!

Аз ли..., добре съм,

но всъщност тревожи ме

липсата ти, без срок…

Взе си всичко

и ето тук… е още по-празно!

 

Знаеш, ли някак без теб

душата е пуста, скована,

а тишината, ах тишината… кънти

като медна камбана.

Зимата трайно дойде,

а в огнището пепел забрава.

Мислите, тревожни коне

галопират…, това им остана.

 

Липсваш ми…, чуй ме Любов!

нежен глас: „Оставете гласова поща!“

Вън вали дъжд,  отдавна готов

да разчисти мъката снощна.

Тъгата на кравайче се сви,

стар припев монотонно напява:

„Нека бъдем сами, нека вън да вали!“

Ех,Любов, какво ни остана…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...