22.08.2005 г., 11:14

Гласът на раковината(JoannaVas&Cefules)

851 0 1
Създавам образа ти в Раковина,
а тя се пръска
на хиляди парчета -
отломки пъстри
в бяла морска пяна
посипани по аления пясък,
побрал въздишките
на слънчогледовите листи
разпръснати от повея над океана
и арфа е небето ...
Опиташ ли по него да засвириш
с пръсти,
събуждаш цялата Вселена,
а светлината
трепти в изящния си танц
и сипе мигновения,
с които се събуждаме един до друг.

И зазвучава гласът на раковината,
звъни по костите, над разума,
по горските листа звъни,
звъни по пясъка,
звъни в косите,
звъни, в камбаните звъни,
по всичките камбани
медни златни,
камбани под клепачите,
камбани от сълзи,
камбани от гърди,
камбани от миражи,
гласът на раковината си ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...