22.08.2005 г., 11:14 ч.

Гласът на раковината(JoannaVas&Cefules) 

  Поезия
681 0 1
Създавам образа ти в Раковина,
а тя се пръска
на хиляди парчета -
отломки пъстри
в бяла морска пяна
посипани по аления пясък,
побрал въздишките
на слънчогледовите листи
разпръснати от повея над океана
и арфа е небето ...
Опиташ ли по него да засвириш
с пръсти,
събуждаш цялата Вселена,
а светлината
трепти в изящния си танц
и сипе мигновения,
с които се събуждаме един до друг.

И зазвучава гласът на раковината,
звъни по костите, над разума,
по горските листа звъни,
звъни по пясъка,
звъни в косите,
звъни, в камбаните звъни,
по всичките камбани
медни златни,
камбани под клепачите,
камбани от сълзи,
камбани от гърди,
камбани от миражи,
гласът на раковината си ти...

© Йоанна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??