А може би ще те сънувам - като изгрев,
усмихнал се в прозореца ми, утре.
Закичил във косите ми кокиче –
дали съм твоето момиче?!
И може би ще ме пилееш – като вятър,
завихрил в себе си онези зимни хали,
разрошил ми косите - като тебе...
Дали момичето съм, дето ти ще галиш?!
А може би ще те дочувам като ехо...
И в мен ще се завръщаш – тъй далечен.
Ще викаш, но дали ще чуя
гласа ти, или пък сърцето?!