А може би ще те сънувам - като изгрев,
усмихнал се в прозореца ми, утре.
Закичил във косите ми кокиче –
дали съм твоето момиче?!
И може би ще ме пилееш – като вятър,
завихрил в себе си онези зимни хали,
разрошил ми косите - като тебе...
Дали момичето съм, дето ти ще галиш?!
А може би ще те дочувам като ехо...
И в мен ще се завръщаш – тъй далечен.
Ще викаш, но дали ще чуя
гласа ти, или пък сърцето?!
© Нели All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
