21.06.2008 г., 23:51 ч.

Гласът на тишината 

  Поезия » Пейзажна
893 0 1
Стоя на пейката сама
в компанията на нощта.

Тихо е...
звукът на тишината...
отеква в тъмнината...
единствено в далечината
шумоли леко тревата...

Тихо е...
всичко спи,
само луната още е с отворени очи,
осветяваща моето лице,
отразяващо свободата на моето сърце...

Чуваш ли...
ето... това е гласът на тишината...
ето го... отеква в тъмнината...
ето го... гали отново тревата
и потъва в мъглата!

© Гери Нешева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??