Jun 21, 2008, 11:51 PM

Гласът на тишината 

  Poetry » Landscape
1045 0 1
Стоя на пейката сама
в компанията на нощта.

Тихо е...
звукът на тишината...
отеква в тъмнината...
единствено в далечината
шумоли леко тревата...

Тихо е...
всичко спи,
само луната още е с отворени очи,
осветяваща моето лице,
отразяващо свободата на моето сърце...

Чуваш ли...
ето... това е гласът на тишината...
ето го... отеква в тъмнината...
ето го... гали отново тревата
и потъва в мъглата!

© Гери Нешева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??