Гласът на тишината
Веднъж ме заговори тишината,
познах я, беше мила и добра,
гласът ѝ – сякаш шепот от реката,
но в него се долавяше тъга!
И тъй, заслушах се в словата:
"Виж колко е объркан този свят,
слепец, слепеца води за ръката,
човечество потънало във мрак!"
Внезапно се провикна тъмнината
покрита със воал от суета,
оплакваше се тя от светлината,
която ѝ смущавала съня!
Тогава, пак замлъкна тишината,
зад ъгъла смирено се поспря!
Тя знаеше, че всички на земята
подвластни са на Бог от край света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
