Гласът на тишината
Веднъж ме заговори тишината,
познах я, беше мила и добра,
гласът ѝ – сякаш шепот от реката,
но в него се долавяше тъга!
И тъй, заслушах се в словата:
"Виж колко е объркан този свят,
слепец, слепеца води за ръката,
човечество потънало във мрак!"
Внезапно се провикна тъмнината
покрита със воал от суета,
оплакваше се тя от светлината,
която ѝ смущавала съня!
Тогава, пак замлъкна тишината,
зад ъгъла смирено се поспря!
Тя знаеше, че всички на земята
подвластни са на Бог от край света!
© Руми All rights reserved.
