Гледах вчера, как умира любов
Гледах вчера, как умира любов.
Тя стоеше на улицата, склонила глава,
и развихри се буря, а тя отново стоеше сама.
И капеха сенките от душата й
и сълзите, потекли едва,
се спускаха нежно по устните й,
така, както бе минала тя.
Небрежност, усмивка нелепа, тъга,
колко забавено бе всичко, едва!
И стенеха сенки изгубени
на отлетелите вече мечти.
И молеха, викаха, драскаха шумно
по парещите сълзи.
Искаха да се върне, поне за сбогуване...
а тя просто... заспа.
Сега я поглеждам безизразно
във гроба, положена умира сама,
любовта си отива, едва!
И пее с последно дихание,
своята песен горчива -
за мъка и щастие, и целувка една,
а дяволски спомени се присмиват встрани
ей тъй - на шега...
Вчера ли беше... по-скоро не знам.
Аз само гледах уплашено -
и не подадох ръка,
а любовта си отиваше...
заровена, самотно умря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Николаева Всички права запазени
