BiiiBsSs (Биляна Николаева)
8 60
Dec 3, 2007, 7:32 PM

Гледах вчера, как умира любов 

  Poetry
1334 0 7

Гледах вчера, как умира любов.

Тя стоеше на улицата, склонила глава,

и развихри се буря, а тя отново стоеше сама.

И капеха сенките от душата й

и сълзите, потекли едва,

се спускаха нежно по устните й,

така, както бе минала тя.

Небрежност, усмивка нелепа, тъга,

колко забавено бе всичко, едва!

И стенеха сенки изгубени

на отлетелите вече мечти.

И молеха, викаха, драскаха шумно

по парещите сълзи.

Искаха да се върне, поне за сбогуване...

а тя просто... заспа.

Сега я поглеждам безизразно

във гроба, положена умира сама,

любовта си отива, едва!

И пее с последно дихание,

своята песен горчива -

за мъка и щастие, и целувка една,

а дяволски спомени се присмиват встрани 

ей тъй - на шега...

Вчера ли беше... по-скоро не знам.

Аз само гледах уплашено -

и не подадох ръка,

а любовта си отиваше...

заровена, самотно умря...

© Биляна Николаева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??