22.05.2017 г., 21:38  

Гледай сега...

946 3 8

 

Не бързам заникъде, вече не бързам!

Доскоро бях твърде припряна,

както пъстърва из речните бързеи

се мятах, животът да стане 

сега, на момента, в тази секундичка,

точно в тези водовъртежи.

Май още съм дива и мъничко лудичка,

и късам рибарските мрежи;

 

но с Него не бързам, не бързам заникъде!

Даже, време, ще те помоля,

да врътнеш по пет път всяка минутка,

в която съм с мойта любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Велин! Това беше една бърза хрумка със закачлива насоченост
  • Много хубаво! Но с любимите хора толкова бързо минава времето и никога не стига... Поздрави, Таня!
  • Благодаря ти, Пепи!
    Добре че са любимите, та с тях всички да искаме всичко
  • Ех, всички искаме това, когато сме с любимия човек! Добре си го казала, Таня! Поздрави!
  • Мерси, мерси!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...