toxin (Таня Донова)
357 4101
22.05.2017 г., 21:38 ч.  

Гледай сега... 

  Поезия » Друга
735 3 8

 

Не бързам заникъде, вече не бързам!

Доскоро бях твърде припряна,

както пъстърва из речните бързеи

се мятах, животът да стане 

сега, на момента, в тази секундичка,

точно в тези водовъртежи.

Май още съм дива и мъничко лудичка,

и късам рибарските мрежи;

 

но с Него не бързам, не бързам заникъде!

Даже, време, ще те помоля,

да врътнеш по пет път всяка минутка,

в която съм с мойта любов!

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Велин! Това беше една бърза хрумка със закачлива насоченост
  • Много хубаво! Но с любимите хора толкова бързо минава времето и никога не стига... Поздрави, Таня!
  • Благодаря ти, Пепи!
    Добре че са любимите, та с тях всички да искаме всичко
  • Ех, всички искаме това, когато сме с любимия човек! Добре си го казала, Таня! Поздрави!
  • Мерси, мерси!
  • Чудесен стих, Таня!
  • Прекрасно е, Таня! Колко хубаво би било да можеш да натиснеш копчето и да спреш времето, когато си с любимия...
  • Хареса ми, Таня(сигурно защото и аз като теб съм" още дива и мъничко лудичка, и късам рибарските мрежи" - много ми допадна! ) Бъди щастлива с твоята любов! Поздравления за новата. ти творба!
Предложения
: ??:??