Мъглата пада
и гледам те в очите,
виждам как душата ти страда
и преплитат се съдбите.

Нощта се спуска
и закрива твоята снага.
Животът те напуска
и остава само познатата тъга.

Гледам те в очите
дори в тази тъмнина,
а вятърът минава през косите
и гали ни нежно двамата в нощта.

Вятърът около нас пее,
а аз търся отговор в очите:
как да стигна до твоето сърце,
но виждам само как стичат се сълзите по сребристото лице.

Дори и отдалече чувам
как сърцето ти тупти,
но дали не сънувам?...
И да е така - моля те, не ме буди.