12.12.2022 г., 10:00

Глезан и Глезанка

1.1K 0 0

На горската полянка 

се срещнали Глезан и Глезанка. 

Глезан бил детенце 

на мама Прасенце. 

А Глезанка, дъщеричка 

на мама Лисичка.

Погледнали се закачливо

и запитали звънливо 

в един глас:

Какво ново у вас? 

Ех, че весело, прихнали завчас!

Двете глезени дечица, 

на мама Лисица

и на мама Прасенце,

веселото детенце

толкова силно се смеели, 

че даже птичките не пеели. 

Подгонили се 

по горската полянка.

Вдигали врява 

и олелия голяма... 

Стигнал шума до баба Мецана.

Тя на портата си тупала юргана. 

Оставила работата си веднага

и към горската поляна 

бързо тя забягала...

Там видяла Глезан и Глезанка

да се гонят и смеят с глас. 

-Вие защо вдигате такава врява? 

Попитала ги тя веднага. 

Не знаете ли, че е есен

и започвам своя сън чудесен, 

ами ако бях заспала, 

а вие ме събудите,

знаете ли колко 

щяхте да се трудите

за наказание, че ме будите? 

-Ех, бабо Мецо, извинявай, 

не искахме да те събудим. 

Нито да ти пречим, 

но какво да сторим, 

като всяка клечка 

на горската пътечка

се превръща в играчка 

и причина за закачки? 

Ето, смеем се сега, 

защото казахме във глас

Какво ново у вас? 

Сякаш сме се наговорили, 

сякаш сме едно дете, 

а не две, на мама Прасе

и на мама Лисичка... 

Засмя се и баба Мецанка. 

Спомни си, че и тя 

беше някога малка

и на мама Меца 

беше Глезанка, 

дето се смееше и на пръст,

показан й от татко Мечок... 

-Хайде, бягайте, играйте, 

но не вдигайте врява голяма, 

че се връщам в своята хралупа

да поспя, че сняг скоро ще трупа!

Виелици ще вият, 

всички вкъщи ще се крият... 

Тогава и вие, дечица, 

ще стоите на топло

в своите домове

и ще очаквате хубаво време. 

Да излезете навън и 

да тичате, скачате, пеете, 

защото когато си дете

е широко в твоето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...