Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш - да се превърне в история

Да си призная,

на 13 ноември украсих елхата вкъщи. Дори децата ми реагираха с "олеле Божее" и вероятно се вдетинявам, но това е! Настроението е някак си по-различно, когато в душата ти зазвънят коледни звънчета. :)

Очевидно в това мое мислене ме подкрепя и terita (Теодора Атанасова), за чийто влак билетчето е "малко вяра и куфар, пълен с обич и мечти". С радост ще споделя с вас свежата ù идея, като предам думите ù, адресирани до мен.

Наближава Коледа! Казват, че тя не е нито време, нито сезон, а състояние на духа. Ще ми се в това предизвикателство косвено да се включат и автори от другите раздели, които да подкрепят избран от тях стих с колаж, картина, снимка, разказ, а защо не и с музика. Та в този ред на мисли избрах мисъл на Ханс Кристиан Андерсен, която страшно харесвам: "Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш - да се превърне в история!" Нека стиховете да са приказни и да разказват истории.

И сега, понеже "много хубаво не е на хубаво" ще внеса нотка разочарование (за някои), експериментирайки с видимостта на творбите, нещо, което отдавна замислям да направя. Произведенията ще станат достъпни за четене едва след като приключи кандидатстването. Смятам, а вярвам, че и вие ще се съгласите с мен, че по този начин се постига своеобразна равнопоставеност между участниците, което би довело и до по-обективно разпределение на гласовете. Разбира се, след края на приемането ще има достатъчно дълго време, за да може дори и потребители, които не влизат ежедневно в сайта, да подкрепят участващите стихотворения, а и да видим реализирана идеята на Теодора. Искрено се надявам, че и при това положение ще си останете все така активни творчески Звънчета!

Пожелавам ви успех!