8.05.2011 г., 17:46

Глухарче

1.6K 0 21

глухарче

 

причината да съм - наричам корен

(оставям го свободно да расте)
понякога го гледам с обич

(но в повечето пъти - не)

присъствам само в своята посока

(денят е мой - поне по същност)

слънцата ми в живота - точно две са

(и двете - с нечовешка външност)

понякога забравям да ги будя

(удобно ми е в сънищата им да спя)
разхождам преди изгрев песента

(щурците търсят щастие в росата)

и знам че нямам своя истина

(защото с вятъра пътувам по земята)

криле?! защо са ми криле?

(над мен тъй често облак се снижава)
небето слиза с чувствените си сълзи

(прегръщам го - не съжалявам)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....