May 8, 2011, 5:46 PM

Глухарче

1.6K 0 21

глухарче

 

причината да съм - наричам корен

(оставям го свободно да расте)
понякога го гледам с обич

(но в повечето пъти - не)

присъствам само в своята посока

(денят е мой - поне по същност)

слънцата ми в живота - точно две са

(и двете - с нечовешка външност)

понякога забравям да ги будя

(удобно ми е в сънищата им да спя)
разхождам преди изгрев песента

(щурците търсят щастие в росата)

и знам че нямам своя истина

(защото с вятъра пътувам по земята)

криле?! защо са ми криле?

(над мен тъй често облак се снижава)
небето слиза с чувствените си сълзи

(прегръщам го - не съжалявам)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...