8 мая 2011 г., 17:46

Глухарче

1.6K 0 21

глухарче

 

причината да съм - наричам корен

(оставям го свободно да расте)
понякога го гледам с обич

(но в повечето пъти - не)

присъствам само в своята посока

(денят е мой - поне по същност)

слънцата ми в живота - точно две са

(и двете - с нечовешка външност)

понякога забравям да ги будя

(удобно ми е в сънищата им да спя)
разхождам преди изгрев песента

(щурците търсят щастие в росата)

и знам че нямам своя истина

(защото с вятъра пътувам по земята)

криле?! защо са ми криле?

(над мен тъй често облак се снижава)
небето слиза с чувствените си сълзи

(прегръщам го - не съжалявам)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...