Глухарчето, което беше свещ
Усещам, че ми влиза във окото
глухарчето с безценни семена
и тихичко в кръвта ми пуска котва
най-скъпата ти нежност досега.
В гърдите бие пулса като нота.
На връхчето на приливна вълна
сърфира радостта ми от живота.
Побирам те в усмивка и сълза.
Сълзата няма нищо да удави,
ще бъде огледало без вина,
защото с теб успяхме да забравим
с какво сме се ранили и кога.
И потно е от страстите стъклото
с молитвата ми, казана без глас.
Не стреляй в огледалото защото,
улучиш ли се - мъртвата съм аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Твърде заета заета съм с моето огледало! А твоето е завладяващо представено!
