Тишината е болезнено жестока
и всеки малък звук е кратко отмъщение;
във моя свят безшумен живее спомен за разруха,
а образът ти обитава днес дома ми като призрачно видение.
Тишината нетърпима болка е понякога,
която в мен като зародиш в утроба майчина расте;
расте, развива се, проплаква даже, а нямаше я някога,
но плод роди мълчанието ти на наказано дете.
Тишината често е убийствена нелепост,
живее свой живот тя далеч извън прозрачния ми сън;
но задушава ме отвътре, зазидана във мрачна крепост
аз чакам безутешна само да чуя в мрака телефонен звън... ...