Глухоняма тишина
Тишината е болезнено жестока
и всеки малък звук е кратко отмъщение;
във моя свят безшумен живее спомен за разруха,
а образът ти обитава днес дома ми като призрачно видение.
Тишината нетърпима болка е понякога,
която в мен като зародиш в утроба майчина расте;
расте, развива се, проплаква даже, а нямаше я някога,
но плод роди мълчанието ти на наказано дете.
Тишината често е убийствена нелепост,
живее свой живот тя далеч извън прозрачния ми сън;
но задушава ме отвътре, зазидана във мрачна крепост
аз чакам безутешна само да чуя в мрака телефонен звън...
и светлината е понякога неумолимо тиха,
а в тъмнината късове въображаем шум ехтят като вулкан.
Дните ми със сълзи на гняв и отчаяние се напоиха
напразно чаках, мъртъв, телефонът оставаше
все така злокобно
глух и ням...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
...мисля, че доста отдавна Осъзнах блаженството на Истинската Тишина и Спокойствие...затова понякога дори си забравям "случайно" телефона вкъщи като излизам 
