Излъган и измамен бе, като
працал захвърлен - нали изпозваха го
мнoгoкратно и полза вече никва няма!
Стои във ъгъла самотен, присвил се на
кълбо, а болката изгаряща в него,
стопява крехкото сърце!
виновен сам си е, за таз болка
тежка, щом повярва в любовта.
Изпати тежко си, горко му!
Глупак е той, щом вярва в любовта.
© Людмил Павловски Всички права запазени