May 14, 2006, 10:41 AM

ГЛУПАК

  Poetry
1.3K 0 0

Излъган и измамен бе, като

працал захвърлен - нали изпозваха го

мнoгoкратно и полза вече никва няма!

Стои във ъгъла самотен, присвил се на

кълбо, а болката изгаряща в него,

стопява крехкото сърце!

виновен сам си е, за таз болка

тежка, щом повярва в любовта.

Изпати тежко си, горко му!

Глупак  е той, щом вярва в любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил Павловски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...