Глупакът...
“И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!”
Нима наистина е така?
Нима всичко ценно за глупака е лъжа?
Нима той няма щастие в своята душа?
Нима и той не мечтае… нима всичко е несбъдната мечта?
Повтаря той... грешките си една след друга…
Мечтае просто всичко да оправи…
Но всичко е такава заблуда…
Сърцето му на парчета e… не може да се поправи.
Дори сълза проронва пак глупакът,
но продължава грешките си в пъзел да реди…
А на ъгъла лъжите го изчакват,
Искат да го наранят… Боли!
Нима трябва всички да сме като него?
Нима не можем да спасим света?
Нима всички имат скъпоценно Его?
Нима никой не търси капка добрина?
А той самичък със себе си се бори,
върви напред… и после стъпва пак назад…
При тъгата и болката се връща… с тях спори…
За него животът е един Ад!
Нима наистина е така?
Нима всичко ценно за глупака е лъжа?
Нима той няма щастие в своята душа?
Нима и той не мечтае… нима всичко е несбъдната мечта?
Повтаря той... грешките си една след друга…
Мечтае просто всичко да оправи…
Но всичко е такава заблуда…
Сърцето му на парчета e… не може да се поправи.
Дори сълза проронва пак глупакът,
но продължава грешките си в пъзел да реди…
А на ъгъла лъжите го изчакват,
Искат да го наранят… Боли!
Нима трябва всички да сме като него?
Нима не можем да спасим света?
Нима всички имат скъпоценно Его?
Нима никой не търси капка добрина?
А той самичък със себе си се бори,
върви напред… и после стъпва пак назад…
При тъгата и болката се връща… с тях спори…
За него животът е един Ад!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
