Изрецитирах си красивите мечти.
Изиграх наивния спектакъл.
Сега е времето да се мълчи.
Сега е времето да съм глупакът.
Сега е времето да се върви.
Пускайте завесата. И баста!
Друг да дойде. Може би
той ще бъде по на място.
Глупакът и душата му - един сюжет,
изтъркан, като прашните обуща,
на виновно умълчания поет,
който без мечтите ми се връща.
© Кольо Колев Всички права запазени