27.04.2017 г., 18:49  

Глътка

663 2 9

ГЛЪТКА 

Р. Чакърова 

 

Полудява часовникът. Остро и нервно тиктака. 
Недопита бутилка напомня за нечий живот. 
Зад прозореца нещо внезапно и глухо изтраква. 
А подплашено птиченце в бряста трепери само. 

 

Ако римата в тази картина сега се размива, 
е навярно защото вали ситен лондонски дъжд... 
И защото в мига, в който всяка жена е красива, 
той на капки целува съвсем като истински мъж... 

 

Всъщност, страшното мина... И птичето плахо чирикна –
след такава любов задължително някой запява. 
И животът в бутилката кротко започва да свиква 
с мисълта си, че...  глътка последна от мен му остава... 

 

Лондон,  27/04/2017 '  01:27 (редакция от 28/04/2017 23:05)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам поезията ти. Радвам се, че ме разбра правилно. Аз също приемам добронамерената, градивна критика и смятам, че всички трябва да се учим един от друг и да си помагаме взаимно. Успех, ти си много талантлива!
  • Албена Димитрова, наистина благодаря за тази градивна критика. Но само за сведение - винаги публикувам стиховете си веднага след написването. Времето за редакция "идва"доста по-късно... Но тук, на този стих направих редакция сега. Надявам се, че вече е" изчистен "
  • Браво Роси. Адмираций
  • Харесва ми. Поздравления!
  • Браво, Роси! Браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...