Apr 27, 2017, 6:49 PM  

Глътка

  Poetry » Love
661 2 9

ГЛЪТКА 

Р. Чакърова 

 

Полудява часовникът. Остро и нервно тиктака. 
Недопита бутилка напомня за нечий живот. 
Зад прозореца нещо внезапно и глухо изтраква. 
А подплашено птиченце в бряста трепери само. 

 

Ако римата в тази картина сега се размива, 
е навярно защото вали ситен лондонски дъжд... 
И защото в мига, в който всяка жена е красива, 
той на капки целува съвсем като истински мъж... 

 

Всъщност, страшното мина... И птичето плахо чирикна –
след такава любов задължително някой запява. 
И животът в бутилката кротко започва да свиква 
с мисълта си, че...  глътка последна от мен му остава... 

 

Лондон,  27/04/2017 '  01:27 (редакция от 28/04/2017 23:05)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесвам поезията ти. Радвам се, че ме разбра правилно. Аз също приемам добронамерената, градивна критика и смятам, че всички трябва да се учим един от друг и да си помагаме взаимно. Успех, ти си много талантлива!
  • Албена Димитрова, наистина благодаря за тази градивна критика. Но само за сведение - винаги публикувам стиховете си веднага след написването. Времето за редакция "идва"доста по-късно... Но тук, на този стих направих редакция сега. Надявам се, че вече е" изчистен "
  • Браво Роси. Адмираций
  • Харесва ми. Поздравления!
  • Браво, Роси! Браво!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...