Уморих се да бъда сама,
да сънувам светулки,
отегчена луни и звезди да броя.
Да прегръщам обичам,
да ме гушкат в съня,
да проглеждам с нови очи сутринта.
В мъглата да виждам дъгата,
да чувам твоя дъх в тишината,
да отпивам смисъл дори с глътка кафе!
☕️ 🌻
© П Антонова Всички права запазени
Една глътка - и всичко е наред!