Глътка от Парнас
На душата ранения зов
не намира земна утеха,
щом изгрее пълнолунна любов,
тя намира нощна пътека.
И поема без дъх и безспир,
да намери ехо от песен!
Боговете ли пеят след пир,
че аз съм свидетел там грешен?
И оставам пред нозете им ням,
вкусил тайно глътка амброзия,
която намерих в светия им храм...
Ще ли накажат моята агония:
сладка и звездно безмерна?!
Нима за тях съм видимо сам?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
