Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
Jun 12, 2019, 8:45 AM

Глътка от Парнас

803 10 11

На душата ранения зов

не намира земна утеха,

щом изгрее пълнолунна любов,

тя намира нощна пътека.

 

И поема без дъх и безспир,

да намери ехо от песен!

Боговете ли пеят след пир,

че аз съм свидетел там грешен?

 

И оставам пред нозете им ням,

вкусил тайно глътка амброзия,

която намерих в светия им храм...

 

Ще ли накажат моята агония:

сладка и звездно безмерна?!

Нима за тях съм видимо сам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0