Глътка по глътка...
Отпивай радостта
бавно,
на гладно,
глътка по глътка…
Не питай
колко е,
от къде е,
докога?...
Прегърни мига.
Среши косите му-минало.
Не ги режи,
а вържи
с шарени панделки-бъдеще.
Целуни го.
Замълчи.
Не питай защо,
защото душата знае
написаното.
Чувствата пишат
неписаното,
а мислите сричат…
Изхвърли
без жал,
с усмивка,
огризката-тъга.
Сега!
И я забрави.
Докосни струните
на съдбата
с перцето–истина.
Запей тихо
и нежно
песента на мечтата.
Живей!!!
Отпивай
бавно
на гладно,
глътка по глътка,
радостта…
http://www.youtube.com/watch?v=S--qLksuob0&feature=related
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
Видя се, на радост ще я карам 
