Apr 12, 2010, 12:06 AM

Глътка по глътка...

  Poetry » Other
1.5K 0 26

Отпивай радостта

бавно,

на гладно,

глътка по глътка…

Не питай

колко е,

от къде е,

докога?...

Прегърни мига.

Среши косите му-минало.

Не ги режи,

а вържи

с шарени панделки-бъдеще.

Целуни го.

Замълчи.

Не питай защо,

защото душата знае

написаното.

Чувствата пишат

неписаното,

а мислите сричат…

Изхвърли

без жал,

с усмивка,

огризката-тъга.

Сега!

И я забрави.

Докосни струните

на съдбата

с перцето–истина.

Запей тихо

и нежно

песента на мечтата.

Живей!!!

Отпивай

бавно

на гладно,

глътка по глътка,

радостта…


http://www.youtube.com/watch?v=S--qLksuob0&feature=related

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...