Пътечка имам – палава, кокетна,
невидима за чуждите очи.
Една звездичка там за мене свети,
посока ми чертае и мълчи.
Сама вървя. По стръмните завои
се спъвам и се губя във нощта.
Тогава си измислям, че съм твоя...
Дали така започва любовта?
© Елица Ангелова Всички права запазени