Глътка въздух

24.05.2018 г., 14:59 ч.

Поезия » Свободен стих

449 0 3

Глътка въздух искам да поема,
     само глътка, душата ми отсече,
     да ме погали вятъра, да го усетя,
     мъката да я отвее много надалече.

   Само глътка въздух от нощта ще взема,
   да се насладя на тишината,
   натрупах много болки - превърнаха се в бреме,
   уморих се да го пазя във душата.

   Избрах на нощта мъката си да разкажа,
   избрах под звездите да пророня сълзи,
   научих се от хора да се пазя,
   избрах луната да ме види с насълзени очи .

   Само глътка въздух от нощта ще взема,
   само глътка надежда за сърцето,
   после мъката си в шепи ще поема
   и нека вятъра отвее я към небето.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2018-05-25T19:48:13+03:00

Сподели я с доверен човек, Софи! Бремето! Дано го отхвърлиш скоро! Не от гордост твоята лирическа героиня избира Луната за довереница! След най-гъстия мрак пак изгрява слънце. Искрено споделено! Харесах!
софи (София Чопакова)

2018-05-24T21:00:55+03:00

Благодаря! Защото ноща ни носи странното усещане,че можем да се скрием и никой не може да види сълзите , които денем така силно личат,когато напират, ноща ни дава покой да останем сами със себе си , за това и аз и се доверявам напълно ! Приеми поздрав и от мен
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-05-24T15:17:20+03:00

Поздрав измъчена душа! Не знам защо всички се доверяваме на нощта, а възпяваме деня. Поздрав!