Глътка въздух
Глътка въздух искам да поема,
само глътка, душата ми отсече,
да ме погали вятъра, да го усетя,
мъката да я отвее много надалече.
Само глътка въздух от нощта ще взема,
да се насладя на тишината,
натрупах много болки - превърнаха се в бреме,
уморих се да го пазя във душата.
Избрах на нощта мъката си да разкажа,
избрах под звездите да пророня сълзи,
научих се от хора да се пазя,
избрах луната да ме види с насълзени очи .
Само глътка въздух от нощта ще взема,
само глътка надежда за сърцето,
после мъката си в шепи ще поема
и нека вятъра отвее я към небето.
© София Чопакова All rights reserved.
