Глътка живот…

Съзерцавам те в нощта като звезда

в небето, която се опитвам да достигна.

Онази единствена и най-ярка звезда

измежду другите, която ме разсмива.

Съзерцавам те в деня като слънцето,

което с усмивката си огрява света.

Онова слънце, което щом залезе изгрява,

и с живот дарява тревата, цветята, земята.

Ти си моята гара, моя път и моята спирка,

единствената спирка в сърцето ми.

Ти си зимата и пролетта, лятото и есента,

сезоните и кръговрата в живота ми.

Светът ми преобърна се, избор или съдба,

земята е небето и небето е земята.

Влюбих се в теб като водата в извора,

която отпива скитница в пустинята.

Като всеки който търси своя път и съдба,

ти си моята следа, огъня и пепелта.

А любовта показва пътя на изгубените души,

така както Бог ги съединява.

Ти си пунктът на огъня, а аз земята в теб

ти си витлото на полета, аз - лудостта.

Двамата сме едно цяло - пълноценни,

половината на другия, тази глътка живот.