Глътка живот…
Глътка живот…
Съзерцавам те в нощта като звезда
в небето, която се опитвам да достигна.
Онази единствена и най-ярка звезда
измежду другите, която ме разсмива.
Съзерцавам те в деня като слънцето,
което с усмивката си огрява света.
Онова слънце, което щом залезе изгрява,
и с живот дарява тревата, цветята, земята.
Ти си моята гара, моя път и моята спирка,
единствената спирка в сърцето ми.
Ти си зимата и пролетта, лятото и есента,
сезоните и кръговрата в живота ми.
Светът ми преобърна се, избор или съдба,
земята е небето и небето е земята.
Влюбих се в теб като водата в извора,
която отпива скитница в пустинята.
Като всеки който търси своя път и съдба,
ти си моята следа, огъня и пепелта.
А любовта показва пътя на изгубените души,
така както Бог ги съединява.
Ти си пунктът на огъня, а аз земята в теб
ти си витлото на полета, аз - лудостта.
Двамата сме едно цяло - пълноценни,
половината на другия, тази глътка живот.
© Лили Вълчева All rights reserved.
Поздрави!
