Гневно
ГНЕВНО
Снощи
теглих съдбите на хората
върху кантара
на времето.
Сложих и моите –
пошлата и...
потребната.
Уж преди това го сверявах
този проклетник,
да мери по равно
за всичко.
А той все по-лек ме изкарва,
когато съм в клетката,
вместо когато съм зрял и
обичам.
Луната видя през прозореца,
но се скри и угасна.
Не посмя
да ми стане свидетел пред хората.
А на мен ми стана тясно
в този непотребен свят.
И се лутам сега,
и се ровя във себе си.
Проклети да са
и кантар,
и луна,
щом живите ни богове
са идоли на ереси!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
