Гнездо на болката
ГНЕЗДО НА БОЛКАТА
... как искам да съм меко треволяче, да ви погаля в светлия ви сън –
или – когато мното ви се плаче, в сълзата ви да чезна с обич вдън,
в химери и мечтания унесен, да спре за миг светът да ме боли! –
и всяка сутрин с леката си песен да ви събуждам с Третите петли,
да ви разкажа приказка омайна от Шарл Перо или от Братя Грим,
и болчицата ви – ужасната тайна, да отнеса в небето – яко дим,
да ви отнасям в светове, където не влачат никого с бодил и трън,
и всеки жив човечец под небето щастлив заспива своя трети сън,
в бездънните си римни обиколки да ви наръся с утринни роси.
Човекът е едно гнездо на болки. И моят стих дано да го спаси!
19 октомврий 2025 г.
гр. Варна, 16, 25 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
