Гнездо на болката
ГНЕЗДО НА БОЛКАТА
... как искам да съм меко треволяче, да ви погаля в светлия ви сън –
или – когато мното ви се плаче, в сълзата ви да чезна с обич вдън,
в химери и мечтания унесен, да спре за миг светът да ме боли! –
и всяка сутрин с леката си песен да ви събуждам с Третите петли,
да ви разкажа приказка омайна от Шарл Перо или от Братя Грим,
и болчицата ви – ужасната тайна, да отнеса в небето – яко дим,
да ви отнасям в светове, където не влачат никого с бодил и трън,
и всеки жив човечец под небето щастлив заспива своя трети сън,
в бездънните си римни обиколки да ви наръся с утринни роси.
Човекът е едно гнездо на болки. И моят стих дано да го спаси!
19 октомврий 2025 г.
гр. Варна, 16, 25 ч.
© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used
